3 Царе 17 - една миниатюра на 3 и 4 царе
от Радостин Марчев (2008 )
Цар Ахав започва своето управление през 874 г. п.х. Това е труден период за Северното царство Израел. Новата нация страда от лошото управление на серия от слаби монарси, вътрешен хаос и нестабилни династии[1]. Бащата на Ахав, Омрий (885-874) поставя началото на третата династия. Неговото управление е доста продължително и носи относителна стабилност и просперитет на страната. В същото време духовното състояние на Израел става все по-лошо и по-лошо. От самото начало всички управници вършат „това, което беше зло пред Господа.” За бащата на Ахав е казано, че е надминал в зло всички предишни израелеви царе (3 Царе 16:25). След него, Ахав на свой ред надминава греховете на баща си (3 царе 16:31-33; виж също 3 Царе 21). Той продължава синкретичните практики установени от Еровоам I покланяйки се на двете златни телета[2] символизиращи Яхве[3] и поставяйки свещеници, които не са левити като по този начин нарушава първата заповед и реда постановен от самия Бог. Той също така се жени за финикийската принцеса[4] Езавел – нещо, което закона изрично забранява във Втор. 7:3-4. Текста ясно показва причината за даването на тази заповед – тя се явява предпазна мярка срещу идолопоклонството. Нейното нарушение от страна на Ахав води именно до този резултат – насърчаван от жена си той въвежда в Израел култа към финикийския бог Ваал[5] (3 Царе 16:31-33). Заедно с това той (и в още по-голяма степен Езавел) преследва всеки, който му се противопоставя и желае да остане верен на Яхве като единствен Бог.
Управлението на Ахав е белязано от корупция и беззаконие. Историята в 3 Царе 21 е особено показателна. Разказвайки една единствена случка автора показва колко пълно той нарушава Божия закон- едновременно 6-та, 9-та и 10-та заповед (виж също и Втор. 19:4).
Резултатът е „не пада дъжд” обявен от пророк Илия в 3 Царе 17:1[6]. Неговата фигура, която впоследствие се превръща в една от най-значимите в еврейската история, се появява сякаш отникъде. Единствената, съвсем оскъдна, биографична информация е името на родното му място (той е наречен „тесвиец[7]“). Вероятно това е съвсем съзнателен подход от страна на автора на книгата. Илия е никой и идва от никъде, но в същото време може да бъде и всеки, който избере да застане на страната на Яхве. Що се отнася до неговото послание то по никакъв начин не е ново или изненадващо – то е изцяло базирано върху проклятията съдържащи се в Мойсеевия закон (виж Лев. 16:1-4; Втор.11:17, 28:14,23-24). Всъщност книгите 3 и 4 Царе са структурирани на фона на завета сключен между Израел и Бога и по-конкретно върху благословенията и проклятията в текстове като Левит 26, Второзаконие 4,11 и 27-33. Фий и Стюърт казват: „Божия завет с Израел…съдържа не само регулации и правни норми, но описва и санкциите, които придружават закона: благословенията, които Неговите хора ще получат ако опазят закона и наказанията („проклятията”), които Бог със сигурност ще нанесе ако не направят това. Така Бог не само дава на Израел Своя закон, но и изисква неговото изпълнение…. Това е основата върху, която се появяват пророците….Те са Божиите посредници или говорители за завета….Следователно читателят трябва винаги да помни, че пророците не измислят благословенията или проклятията, които обявяват. Те може да ги представят по нов, въздействащ начин така както са подбудени да направят. Но те произнасят Божието слово, не своето. Чрез тях Бог заявява Своето намерение да изпълни завета” (How to read the bible for all its worth, Zondervan, 2003, pp. 184-5).
Следователно 3 Царе 17 се явява една миниатюра на целите 3 и 4 Царе. Това става още по-ясно когато разгледаме ключовите думи и изрази в главата.
1. Божието слово (ст. 1-2,5,8,14,16,26). Фразата е използвана в 4 различни смисъла.
- Бог говори директно на тези, които са готови да слушат (ст. 2,8)).
- Илия е покорен на това, което му е казано (ст.5).
- Той предава по-нататък Божиите думи, които е чул (ст. 1,14)
- Събитията потвърждават, че това което Бог е казал (лично и чрез Илия) е истина и по този начин установяват Неговия авторитет (ст. 16,24).
2. Заповядах да те хранят (ст. 4,9) – думите са казани един път за враните и втори път за жената-финикийка. Бог се грижи за Своите хора дори и в най-тежките обстоятелства.
3. Отиде и направи така (ст. 5,10,15). Подчертават покорството на Божието слово първо от страна на Илия и второ от жената. И в двата случая резултатът е спасение. Урокът отново е очевиден – покорството носи спасение. И обратното: резултатът от непокорството е проклятие и смърт. Това е именно фона, на който се развива тази история.
Всички тези ударения отново и отново се повтарят в 3 и 4 книга на Царете.
Но текста съдържа и още една група ключови фрази – „на изток от Йордан“, „врани” и „сирофиникийска жена” и т.н. Реката Йордан е била границата на Израел – да се отиде на изток от нея е означавало, че човекът направил това излиза от обетованата земя. Враните са описани в закона като нечисти животни (Левит 11, Вторзаконие 14). Финикийската жена е била част от народ, от който Израел е „заел” поклонението на Ваал – именно това, срещу което Илия протестира[8]. И разбира се, всички тези думи/фрази в Израел са били натоварени с негативно значение[9] и автора изключително умело се възползва от това използвайки ги по много интересен и иновативен начин. От една страна той показва, че Бог е Бог не само на евреите, но дори и на поклонниците на Ваал. В този смисъл да напуснеш Израел не означава да излезеш извън Божия контрол (или извън Божията „територия”). Той е способен да защитава и да се грижи за Своите хора дори сред и чрез хора и животни, които се смятат за зли и нечисти. Но от друга страна помощта в страната на враговете и чрез такива хора и животни подчертава в още по-голяма степен колко ниско е паднал Израел. Сравнени с тях дори „нечистите” са по-чисти и по-покорни.
Ахав преследва Илия, но финикийката разпознава в него Божия пророк. Царят го пита: „Ти ли си смутителю на Израел?” (3 Царе 18:17), но езичничката задава истинския въпрос: „Дошъл си при мене да ми припомниш греховете ми ли” (3 Царе 17:18)? И съвсем не е случайно, че докато Израел страда вдовицата и синът й са спасени от глада и по-късно възкресени от смърт. Защото Бог, подобно на Илия, е напуснал Израел, който Го е оставил. 3 и 4 Царе ни разказват тъжната история на това напускане, завършекът на което е разруха и робство – първо за северното царство, след това и за Юда.
[1] Царете в Северен Израел преди Ахав са: Еровоам (930-909), Надав (909-908), Ваас (908-986), Ила (886-885), Зимрий (885-885), Омрий (885-853), Ахав (874-853)
[2] Вероятно по-правилно би било да се преведе бикове
[3] По-голямата част от богословите са съгласни, че златните образи не са поставени като други богове, а изобразяват визуално именно Яхве.
[4] Нейния баща Етваал (което означава Ваал е жив) управлява Тир и Финикия (Сидон) и се изкачва на трона след като убива своя предшественик. Той управлява в продължение на 22 години и според Йосив Флавий (Ant. Viii.12.1-13.1; Contra Apion i.18) е свещеник на Астарта и Мелкарт. Неговата внучка Дидо основава Картаген. Езавел вероятно се жени за Ахав в ранните години на управлението на своя баща, за да осигури политически и икономически договор между двете нации. Това съвпада с времето когато Тир и Сидон отказват да плащат данъци на асирийския цар и като независими държави се превръщат в желани търговски партньори (виж Д. Уайзмън 3 и 4 Царе, Tyndale old testament commentaries, 2004, стр. 213-4)
[5] Ашера спомената в ст. 33 означава малка горичка посадена като символ на майката -богиня на плодородието – съпругата на Ваал (пак там, стр. 116).
[6] Сушата засяга не само Израел, но също и Финикия (3 царе 17:7) и според Уайзмън е описана от древния историк Менандър (пак там стр., 116).
[7] Местонахождението на (град, село ?) Тесва днес е неизвестно. Правени са различни предположения, но никое от тях не е потвърдено със сигурност.
[8] Серепта (днес Серефант) се е намирал на около 13 км. от Сидон
[9] Професор Уайзмън настоява, че фразата „на изток от Йоирдан” която се появява в по-голямата част от наглийските преводи (NIV, RSV, NAS) не е правилна. По-удачно би било израза да се преведе „срещу Йордан” както е в българските издания. В този случай няма нужда да търсим мястото където първоначално се установява Илия извън територията на Израел. Местността би могла д бъде Вади Келт, която е западно от Йордан. Разбира се, това не е важно понеже малко по-късно той отива в Серепта, която без съмнение е финикийска територия.
