Американската религиознст

РЕЛИГИОЗНИТЕ АМЕРИКАНЦИ – МОЯТА ВЯРА НЕ Е ЕДИНСТВЕНИЯ ПЪТ 

Америка си остава една дълбоко религиозна страна, но новите изследвания показват, че по-голямата част от американците не вярват, че техните традиции са единствения път за вечен живот – дори ако деноминациите им учат обратното. Откритията, базиращи се на едно скорошно проучване на  35 000 души, могат да бъдат приети или като позитивен знак за растяща религиозна толерантност или за стряскащо доказателство, че американците отхвърлят или не познават основните учения на собствената си вяра.

Ето и някои от най-изумителните резултати в изследването проведено миналата година от Pew Forum on Religion and Public Life: 57% от посетителите на евангелските църкви казват, че вярват, че много религии водят към вечен живот в конфликт с традиционното евангелско учение. Като цяло 70% от американците с някаква религиозна принадлежност споделят това виждане и 68% казват, че има повече от един верен начин да се тълкуват ученията на собствената им религия.

„Изследването показва, че религията в Америка наистина е 3000 мили широка и само 3 инча дълбока,” казва Д. Майкъл Линдзи, социолог по религия в Университета Райс. „Има растящ плуралистичен импулс към толерантност, който носи своите богословски последствия,” казва той.

По-ранните данни от Pew Forum’s U.S. Religious Landscape Survey публикувани през Февруари показват колко често американците променят религиозната си определеност. Новите данни разглеждат религиозните вярвания и практики както и на влиянието на религията върху обществото, включително как религиозните вярвания определят политическите виждания. Фактите разкриват, че докато относително малко хора  – 14 % – цитират религиозните си вярвания като най-важни за тяхното политическо мислене, религията все още играе силна индиректна роля.

Изследването потвърждава някои добре познати политически динамики включително твърдите позиции срещу абортите и еднополовите бракове като по тези въпроси се изразява по-голямо религиозно посвещение на консервативните виждания. Но то също така показва подкрепа на вярващите за по-голяма правителствена подкрепа на бедните дори това да означава по-голям дълг и по-стриктни закони и регулации.

По много критерии американците са силно религиозни: 92% вярват в Бога, 74% вярват в живот след смъртта и 63% заявяват, че тяхното религиозно писание са Божие слово. Но едно по-дълбоко изследване показва, че повече от 1 от 4 римокатолици, традиционни протестанти и православни християни изразяват някакви съмнения относно съществуването на Бога както и 6 от всеки 10 евреи. Друго откритие почти не се поддава на обяснение: 21% от определящите се като атеисти казват, че вярват в Бога или в един универсален дух като 8% са „абсолютно сигурни” в това.

„Вижте, това показва ограниченията на анкетното изследване на религията,” казва Питър Бъргър, професор по богословие и социология в университета в Бостън. „Какво наистина имат в предвид хората, когато казват, че много религии водят към вечен живот? Това може да означава, че те въобще не вярват на истината, която на думи изповядват. Други могат да казват: „Ние вярваме в една истина, но уважаваме другите хора и не е задължително те да отидат в ада.” Луис Луго, директор на Pew Forum  казва, че са планирани допълнителни изследвания, които да търсят отговори на въпроси от този вид, но че по-ранни, по-ограничени изследвания са достигнали до подобни резултати.

Почти поравно болшинството от американците вярват, че много религии могат да водят до вечен живот: традиционните протестанти (83%), членове на традиционните черни протестантски църкви (59%), римокатолици (79%), евреи (82%), евереи (82%) и мюсюлмани (59%). В подобни пропорции хората от тези вероизповедания вярват, че техните религиозни традиции могат да се тълкуват по повече от един верен начин.   В същото време 44% от религиозно определящите се също така казват, че тяхната вяра следва да пази своите традиционни вярвания и практики.

„Това, което казват повечето хора е „Хей, ние нямаме монопол върху Божието спасение, Бог е по-голям от нас и ние трябва да уважаваме това и да уважаваме другите хора.” Казва преподобния Том Рийс от Woodstock Theological Center в Университета Джорджтаун. „Някои хора приличат на пеперуди, които прехвърчат от една религия на друга – и честно казано те не се потапят дълбоко в нито една от тях,” казва той.

Вярванията свързани с вечния живот варират много дори вътре в самите религиозни традиции. Някои християни настояват твърдо върху думите на Исус в Йоан 14:6: „Аз съм пътят и истината и живота. Никой не идва при Отца освен чрез Мене.” Други подчертават всеобхватността на Божията благодат. Римокатолиците учат, че „едната Христова църква…се състои от католическата църква” единствено и че протестантските църкви макар и дефектни могат да бъдат „инструменти за спасение.”

Роджър Олдхам вицепрезидент на изпълнителния комитет на Южната баптистка конвенция настръхва при използването на думата „толерантност” в анализа. „Ако под толерантност ние имаме в предвид желанието да се свържем или да приемем множество пътища за спасение това вече не е евангелско вярване,” казва той. „Думата евангелски е била разтегната толкова широко, тя се е превърнала в едно много еластично понятие.”

Други приветстват откритията. „Те показват нарастваща религиозна сигурност. Хората се чувстват удобно с останалите традиции дори ако те са различни,” казва преподобния С. Уелтън Гади, президент на Interfaith Alliance. „Те показват едно смирение относно религията, което би било от голяма полза за всекиго.”

Повече от всички останали групи католиците късат със своята църква и то не само по въпроси свързани с аборта и хомосексуалността. Само 6 от 10 католици описват Бога като „личност, с която човек може да общува” – което учи църквата – докато 3 от 10 описват Бога като една „безлична сила.”

„Тази статистика повече от всичко друго показва, че мнозина, които се определят като католици не знаят или не разбират учението на църквата,” казва римокатолическия архиепископ на Денвър Чарлз Чапът. „Да бъдеш католик означава да вярваш това, което учи католическата църква. Това е общност на вярата, а не просто придържане към семейната традиция. Това също така означава, че църквата е трябвало да работи по-усърдно за евангелизирането на собствените си членове.”