Страданията на Лутер

Страданията на д-р Лутер

Преди няколко години светът беше изненадан да научи, че майка Тереза в продължение на няколко десетилетия е изпитвала духовна сухота и се е чувствала откъсната от Бога.

Doubleday публикува Come be my light, колекция от лични писма до нейните духовни наставници. В тях майка Тереза сравнява своето страдание с ада. Тя описва своето духовно състояние  използвайки думи като „сухота” и „мъчение.” Такъв език напомня на „мрачната нощ на душата” описана през 16 век от Йоан от кръста.

Някои читатели може би също така ще си припомнят за подобни периоди на изоставеност в живота на редица велики протестанти: Освалд Чеймбърс и Уилям Купър например и особено Мартин Лутер. Той е чувствал най-дълбоко отсъствието на Бога не в годините прекарани като монах, когато е страдал смятайки, че не е приет от Бога. Подобно на майка Тереза след особеното му преживяване на Божията благодат и след като е написал своите водоразделни 95 тезиса започва периода на Anfechtung - неговата дума за съмнение, изпитание и отчаяние, което идва върху него. Да намери благодат не означава да избяга от духовно страдание.

Ето един пример за това как Лутер пише относно своите чувства на изоставеност: „Бог често се крие и не желае да слуша; не се оставя да бъде намерен.”

Лутер разказва как понякога, когато се е опитвал да говори или да проповядва за Христос „думите замръзват на устните ми.” Той казва: „Ако някой друг беше преживял страданията, които аз съм понесъл той отдавна би загинал.” Призива на Лутер да бъде професор го принуждава да намери нов подход към Писанието и на свой ред християнска опитност. Според историка-богослов Робърт Росин от Семинарията Конкордия, Сейнт Луис, средствата на ренесансовия хуманизъм са освободили Лутер от средновековните философски категории и са му помогнали да се придвижи към по-правилно четене на текста. Лутер открил, че християните не се приближават до Бога чрез логиката (както са правели схоластиците), а въпреки нея. Лутер научава от Писанията, че християните трябва да отидат отвъд собствените си опитности, чувства и мисли, за да достигнат до вярата.

 Решението е да се позволи на страданието да ви води към молитва и Писанието и над всичко към Божиите обещания.

Обещанието е фундаментална категориуя в богословието  на Лутер за спасението. В своята книга „Вавилонския плен на църквата” той пише: „Защото Бог не се отнся, нито някога се е отнасял с човека по друг начин освен чрез Словото на обещанието. Ние на свой ред не можем да се обърнем към Бога по друг начин освен чрез вяра в Словото на Неговото обещание. Той не желае дела, нито пък е нуждае от тях…Но Бог изисква да вярваме в Неговите обещания (Евреи 10:23) и с търпение да постоянстваме в тази вяра….Обещанията и вярата по необходимост трябва да вървят заедно. Защото без обещание няма нищо, на което да вярваме докато без вяра обещанието е безполезно понеже то е изпълнено чрез вяра.

За Лутер Anfechtung трябва да бъде очаквано в живота на вяра, но тази субективна опитност никога не може да триумфира над обективната реалност на Божиите обещания в Неговото слово.