Научният креационизъм и евангелското движение

 НАУЧНИЯТ КРЕАЦИОНИЗЪМ И ЕВАНГЕЛСКОТО ДВИЖЕНИЕ

от Радостин Марчев (2007)

Тази статия първоначално беше написана като отговор на материала на Никоай Иванов в електронното издание point-of-view. Същото прие да я  (макар и с някои дребни поправки, за които аз не съм давал съгласието си както и с критика на моята позиция изразена в лична кореспонденция), за което му благодаря. Представям я с някои дребни добавки (които вероятно в бъдеще ще стават все повече)

Няма да е пресилено ако кажем, че през последните няколко десетилетия посланието на научния креационизъм буквално залива света. През 1970 г. е основан Института за креационистични изследвания оглавен от Хенри Морис. Неговите издания се превеждат на  китайски, чешки, холандски, френски, немски, японски, корейски, португалски, руски и испански. В Англия през 1960 г. е основано „Анти еволюционно движение,“ а през 1977 г. шотландския свещеник Нейджъл Камерън насърчен от лидери като Мартин-Лойд Джоунс и Франсис Шефър поставя началото на Библейското креационистко общество, което за 10 г. има вече над 750 члена и собствено издание „Библейско сътворение“ със значителен тираж. През 1977 е основано Християнско общество за изследвания в Австралия, преименувано през 1980 г във Фондация за креационистични изследвания. През 1973 започва своята дейност Креационисткото литературно общество на Нова Зеландия, а 7 г. по-късно  и Корейската асоциация за креационистични изследвания, която след 10 г. има вече над 1000 члена, повече от 300 от които с докторски степени. През 1980 г. подобно общество е основано в Северна Африка, а до 1990 и в Япония, Тайван, Хонг Конг, Сингапур, Филипините, Индия, Шри Ланка, Нигерия, Кения, Бразилия, Аржентина, Мексико, Ел Салвадор, Доминиканска Република, Пуерто Рико, Съветския съюз и много европейски страни. През 1987 г. Института за креационистични изследвания съобщава, че от няколко години „турското министерство на образованието и частни ислямски фондации превеждат книги на ИКИ (без препратките към библията) на турски“ и че всеки учител в държавните училища в Турция получава копие от „Научен креационизъм“ като основно помагало[1]. През 2006-07 е издаден ислямският „Атлас на сътворението“ – масивен труд от 770 страници, който обяснява връзката между креационизма и корана. Негов автор е 51 годишният турски проповедник Аднан Октар, който пише под псевдонима Харун Яхя[2].“Аталсът“ вече е преведен и масово разпространяван на английски и френски както и на арабски, урду и башаса[3]. В САЩ креациноситите водят дълга борба за преподаване на техните виждания в училищата, наравно с теорията на еволюцията, последната глава от която се явява предложението за преподаване на „интелигентен дизайн“ разработка на Discovery institute, който настоява, че е научна, а не религиозна организация.[4] През Юли 2007 в Питсбърг, САЩ беше открит „Музей на сътворението,“ рожба на креациониста Кен Хам събрал за неговото построяване 27 000 000 долара.  Национално изследване на Галъп проведено през 1991 г. показва че 47 % от американците вярват в скорошното специално сътворение, а още 40% в теистичната еволюция. Според едно още по-ново изследване 16% от американските преподаватели по научни дисциплини вярват, че земята е на възраст около 10 000 години, 25% споменават заедно с еволюцията и креационизма или инлетигентния дизайн, а половината смятат, че те са „валидна научна алтернатива на дарвиновата теория за произхода на видовете.“  От анализите на анкетата става ясно, че тенденцията е през следващите няколко десетилетия бройката на повлияните от движението да нарасне с около 50%. Статистиката наистина е впечатляваща.

Макар да е възможно да се твърди, че идеите на научния креационизъм достигат до по-широка аудитория в евангелското крило на християнското движение те се приемат до голяма степен като догма[5]. Протестантските издателства в България убедително доказват това. Достатъчно е да хвърлим един поглед върху доста забележителния списък от книги по темата издадени през последните няколко години: „Научен креационизъм“, „Наука и билия“, „Творил ли е Бог чрез еволюция“,  „Еволюцията – яйце без кокошка“, „Сътворението,“ „Упадъкът на Дарвин,“ „Лъжата за еволюцията“ и т.н[6].

Ето  защо  аз посрещам със задоволство статията на Николай Иванов, която се явява един от първите опити, на който аз се натъквам обективно да се оцени естеството на научния креационизъм като заедно с положителните страни се посочат и някои проблеми свързани с  него. Ще си позволя да цитирам два примера:

„Тук искам да разгледам въпроса доколко креационизмът е научна теория и доколко той се уповава на авторитета на Библията. Факт е, че повечето креационисти изразяват несъмнена убеденост в пълната достоверност на библейското учение за появата на живота. Религиозните вярвания в определена степен могат да потиснат научните изледвания и това е нещо, което учените трябва да избягват.

Според мен научният креационизъм може да разгърне потенциала си, само ако повече работи с хипотези и по-малко – с предварителни отговори. Другият вариант е той да остане есенциално догматичен и да отхвърля всички аргументи, които засягат принципното му съществуване. В такъв случай еволюционистите биха имали правото да обвинят колегите си креационисти в догматизъм.“

Подобна критична нотка се чувства и в неговото заключение:

„След това кратко изложение на дебата между креационизма и еволюционизма мога да направя извода, че креационизмът в САЩ в момента е повече във формата на религиозно-научна теория, основаваща се много на авторитета на Св.Писание.“

Авторът доста умело и сбито представя някои от основните положения и аргументи на креационизна излагайки ги в диалог с еволюционната теория. По отношение на това аз не бих могъл да добавя нищо освен да напомня, че подобно представяне (при това не само в обобщенията на г-н Иванов, а и в самите материали, от които той черпи своята информация) е не толкова на научно колкото на научнопопулярно ниво. Разбира се, това е единствения начин подобна информация да бъде представена на широката публика, но не променя факта,  че средностатистическия читател не разполага с необходимите специализирани знания, за да бъде част от същинския научен спор. Поради тази причина човека, който се е запознал подробно с „Научния креационизъм“ на Хенри Морис  (респективно с учебника за 10 клас по биология или с някой сериал по Discovery channel) не може да смята, че познава материята достатъчно прецизно, подробно и задълбочено, за да си позволи да прави изводи или дори да смята, че наистина знае. Най-разумното, което може да направи е да оставим въпроса на специалистите[7].

Тъй като попадам в същата категория аз ще се въздържа да давам оценка или да добавям нещо относно убедителността на фактите или прецизността на научния апарат свързани с креационизма. Въпросите, по които бих желал да взема отношение са свързани с неговата история, изходни позиции и научен подход.

 

***

Исторически, реакцията на протестантското движение към Дарвин и неговата теория не е единно.  Един малко известен факт е, че доста преди публикуването на „Произход на видовете“ през 1859 евангелските християни нямат проблем с идеята за стара земя. Разбира се, вярващите учени се опитват да хармонизират науката с библията и техните виждания често си противоречат, но заключенията, до които те достигат не са в никакъв случай идентични с тези на съвременния креационизъм като това никога не е било повод за оспорване на тяхната ортодоксалност. Хаф Милър (1802-1856) автор на „The old red sandstone or new look in an old field“ (1841) и „The testimony of the rocks“ (1856) се опитва се да хармонизира свидетелството на научните факти с описанието от Битие 1-2, настоявайки за стара земя, като в същото време смята, че този въпрос по никакъв начин не е свързан с еволюционната теория. Джон Флеминг професор по естествена история в Кралския колеж в Абърдийн, а  преди това повече от 25 г. свещеник от Шотландската църква и до края на живота си дълбоко вярващ човек, който никога не прекъсва своята връзка с църквата оспорва теорията на Кювиер (Франция) и Букленд (Англия) свързана с геологията на катастрофизма, според която земните пластове са се образували в сегашния си вид в следствие на всемирния Потоп (друга характерна черта на съвременни креациониьм). Джон Плейфеър (който също дълги години е бил свещеник преди да се отдаде на преподавателска дейност) през 1802 г. пише книга озаглавена „Illustrations of the Huttonian theory of the earth“ в която защитава униформитарианизма и отрича възможността за млада земя и времевата таблица на архиепископ Ушер. Едуард Хичкок (1793-1864) няколко години конгрешански свещеник, а след това преподавател по геология и естествена история в колежа  Амхерст, който се е смятал за един от водещите авторитети за времето си по въпроса за историята на американската геология и който през 1840 става първия председател на Асоциацията на американските геолози пише повече от 20 книги и 7 пъти повече научни статии, трактати и памфлети, в които защитава модифициран катастрофизъм и символично виждане за дните от Битие както и някаква форма на еволюция или поне многократно творение:

„Изглежда че всяка последваща обща промяна, която се случва на земната повърхност е била подобрение на нейните условия. Животните и растенията от по-висша организация се разпространяват с всяка промяна докато накрая земята е била подготвена за сега съществуващите видове[8].“

С подобни смесени реакции е посрещната и идеята на Дарвин за естествения подбор. Известният палеонтолог Луис Агасис (1807-1873) след усилено изучаване на фосилите достига до извода, че връзката в устройството говори за общ дизайн. Видовете се стремят към общ зададен от Бога „архетип“ и нямат генетична връзка помежду си. Всеки отделен вид е бил създаден специално за средата, която населява и като такъв е фиксиран и не се променя. Възможността за еволюция е отричана също и от Уилям Доусън (1820-1899) президент на университета МакГийл, първи президент на Кралското общество в Канада и президент едновременно на канадското и американското асоциация за развитие на науката[9]. От друга страна имена като Джордж Фредерик Райт (1838-1921) от колежа Оберлини и професора по естествена история Джеймс Дана (1813-1895) от Иейл приемат еволюцията и естествения подбор без да виждат в тях нищо атеистично, зло или противоречащо на учението на библията. Джеймс МакKош (1811-1894) казва:

„Аз съм защитавал еволюцията, но правейки това съм дал правилната сметка за нея като метод използван от Бога и съм намерил, че когато тя е разбирана по този начин тя по никакъв начин не е несъвместима с Писанието.“

Подобно е и мнението на Дана, който смятам, че Бог като Законодател е избрал и постановил методите (в т.ч. и естествения подбор), чрез които желае да твори и в резултат на които се е достигнало до сегашното състояние на земята и видовете.

Може би най-интересния случай е свързан с името на водещия за времето си американски ботанист и преподавател от Харвард Аса Грей (1810-1888) конгрешанин с доста консервативни богословски виждания, който е един от хората с най-голяма заслуга за разпространението на еволюционната теория в северна Америка. Личен приятел на Дарвин той води дълга кореспонденция с него твърдейки, че теорията за естествения подбор може да бъде използвана в подкрепа на Божия провиденчески план за създаване и поддържане на света.

Подобно е реакцията и на богословите. Като цяло през 19 в. се очертават 3 основни виждания относно еволюцията. Водачи като Хорас Бушел, Филип Брукс, Л. Т. Тоунсен и Джон Лейдлоу я отхвърлят напълно като несъвместима с християнската вяра. Така например през 1878 г. презвитерианеца Джон Т. Дюфийлд казва, че еволюцията, така както е представена от Дарвин, е „несъвместима с това, което Писанието казва за първоначалното и настоящо духовно състояние на човека[10].“

Друга част (съставена основно от все по-набиращия сила либерализъм) я приемат доста безкритично подкрепени главно от модерните за  това време положително виждане за висшия критицизъм и в растящата увереност в прогресивното развитие на човешката раса. 

Една трета група, включваща имена като д-р Томас Чалмърс, Арчибалд Александър, Франсис Патън, Робърт Денби, Уилям Шед, Аугуст Стронг, Джоузеф Кук, Оран Рут, Уилям Поуп и С. Ж. Гамертсфелдър макар да остава богословски консервативна се опитва да я съвмести като хармонизира виждането си за библията и по специално за Битие с нея.

Като цяло повечето консервативни богослови преди 1930 се придържат към виждането за стара земя като виждат в „дните“ от Битие 1 или като епохи вместо като буквални дни или пък вмъкват „дупка“ между стихове 1 и 2. В това отношение богословския климат от края на 19 и началото на 20 в. рязко се отличава от непреклонното настояване на креационистите, че възрастта на земята е 10 000 години и дори по-малко. Трябва отново да подчертаем, че това виждане няма нищо общо с богословски либерализъм. Консервативни водачи от ранга на Джеймс Ор от Шотландия и Бенджамин Уорфийлд от богословската семинария в Принстън, които пишат за „Фундаментите[11]“ (1910-15) и на практика подготвят пътя за зараждането на фундаментализма и впоследствие на неоевангелскиото движение[12] са склонни да приемат дълъг процес на еволюция, за да обяснят Божия начин да сътвори растенията, животните и дори човешкото тяло[13]. Дори Уилям Дженинс Бриан, който се опитва да прокара закон забраняващ изучаването на еволюцията в училищата и водеща фигура в скандалния „маймунски процес[14]“ не е имал проблеми със старата земя и е виждал „основния проблем на еволюцията в метафизичния натурализъм и свързания с него социален дарвинизъм, в защита на който често е била използвана научната еволюция[15].“ 

В известен смисъл е реакцията на Чарлс Ходж (1797-1878) – президент на Принстън е особено показателна. Той засяга еволюцията поне в 2 свои съчинения – своя magnum opus „Систематично богословие“ и голямото есе „Какво е дарвинизма?“ (публикувано през 1874). В последното той дава ясен отговор: „Така достигаме до отговорът на нашия въпрос, какво е дарвинизма? Той е атеизъм.“ Според него отговорът е очевиден защото дарвинизма премахва нуждата от първопричина и така идеята за Бог и дизайн. Следователно за Ходж основния проблем с еволюционизма не е естествения подбор, древността на земята, възможността за промяна на видовете или някой друг научен проблем. Той  ясно заявява това: „Нито еволюцията, нито естествения подбор дават на дарвинизма неговия специфичен характер и значение. Това е дарвиновото отричане на телеологията или на учението за крайната причина. Той отрича дизайна за всеки от организмите в растителния и животинския свят…. Трябва да бъде добре подчертано, че именно тази особеност на неговата система го поставя в конфликт не само с християнството, но с фундаменталните принципи на естествената религия.“ Следователно, ако премахнем атеистичния характер на дарвинизма за Ходж не би имало проблем той да го приеме без това да застраши по някакъв начин неговата вяра. Той отново ясно казва това: „Казвайки, че тази система е атеистична не означава да кажем, че г-н Дарвин е атеист…нито пък означава, че всеки който приема тази теория прави това в атеистичен смисъл. Вече беше подчертано, че има атеистична и теистична форма на небуларната хипотеза за произхода на вселената; така че може да има и теистична интерпретация на дарвиновата теория.“ Или, ако трябва да обобщим, решаващо за Ходж дали еволюцията трябва да бъде приемана или отхвърляна е дали тя е представяна в атеистична или теистична форма[16].

С оглед на всичко казано заключението на Ливингсън[17] е съвсем оправдано: „..евангелските учени имали забележително малки трудности да пригодят своята теология към идеята за дълга история на земята. Християнските геолози едновременно посрещат и приспособяват проблема за стара земя дълго преди появата на дарвиновата теория. Със сигурност не това е към което дарвинизма отправя своето предизвикателство. Нито пък изглежда, че дарвинизма е предизвикал криза относно учението на Писанието. Изменението на видовете по подразбиране не е било по-голям проблем за евангелската егзегетика на Битие от това за древната земя…Заплахата идвала на философския фронт. Тя възниквала от дарвиновото предизвикателство на викторианското разбиране за мястото на човека в естествения ред[18].“

„Това, което е особено интересно е, че креационистите представят своя случай като безспорно евангелски и следователно създават впечатление че техните виждания стоят като гаранция за християнска ортодоксалност и доктринална чистота[19].“ Противно на своите претенции обаче, научния креационизъм не изразява всеобщото виждане на християнската църква нито дори на протестантското крило от 19 и началото на 20 век[20]. Истината е, че той е резултат от усилията на някои ревностни адвентисти от седмия ден, които желаят да докажат достоверността на ученията на Елена Уайт. Специално място сред тях заема Джордж МакГрейди Прайс (1870-1963) – любител геолог с малко формално обучение и почти без практически опит. Прайс никога не е бил вземан несериозно от практическите геолози и има сравнително незначително влияние извън кръга на адвентисткото движение[21]. В края на 1950 богословът Джон Уиткомб младши (роден 1924)  от християнското братско движение, преподавател в богословската семинария „Грейс“ и Хенри Морис (роден 1918) хидравличен инженер и южен баптист независим един от друг са повлияни от трудовете на Прайс както и от дискусионната книга на евангелския богослов-баптист Бернард Рам „Християнското виждане за науката и Писанието“ което води до издаването на „Потопът от Битие“ през 1961, на която те са съавтори. По своето съдържание книгата повтаря идеите на Прайс, но осъвременени и подкрепени от богословското образование на Уиткомб и научните познания и практически опит на Морис. Резултатът е забележителен. До  средата на 1980 г. тя преминава през 29 издания като са продадени над 200 000 копия.  След това научния креационизъм бързо набира сила. Публикувани са материали на множество езици, водят се открити дебати със защитниците на еволюционизма, организират се дружества с клонове в други страни и дори се поставят искания за равноправно изучаване в средните училища[22].

При всички тези несъмнени успехи обаче остава налице един факт, който Николй Иванов много правилно изтъква:

„Морис обаче смята, че целта на ИКИ (Института за креационистки изследвания) не е да се придържа към научното знание като по-достоверно от Библията, а научните факти да се хармонизират с нея. Това е много фундаменталистка теза и тя представлява едно отклонение към догматизма и игнорирането на фактите… Ако научният креационизъм се придържа към този принцип, той ще бъде повече религия, отколкото наука.“

До същия извод достига и известният евангелски историк Марк Нол: „Креационизма в основата си е религия….и едва в много малка степен начин за изучаване на света….Да кажем, че креационизма е на първо място религия и след това политика не означава да отречем неговото право да заема място в публичното пространство или да коментира рaботата на професионалните учени или метафизичните предположения на тези, които използват науката, за своите широкомащабни метафизични твърдения. Това означава единствено, че на креационизма трябва да се гледа като на това, което той наистина е – един политически, религиозен протест. Да смятаме, че той просто ни дава знание за света означава да рискуваме да надценим неговото разбиране за това какво означава „познание за света“ както и неговата по-основна функция като протест[23].“

Това несъмнено е вярно. Научния креационизъм на Морис и неговите последователи започват от едно специфичното тълкуване на определени библейски текстове от специалиста по древни езици Уиткомб, след което се стремят да хармонизират с него научните факти. При това положение според мен въпросът дали креационизма трябва да се смята по-скоро за религия отколкото за научна хипотеза, която като такава да се преподава в учебните заведения е по-малкия проблем. Много по-сериозен е подхода на креационистите (респективно на евангелските християни, които го приемат за догма) към научните факти, тяхната идея за начина, по който се прави наука както и за начина, по който те гледат на света около себе си. Опасността тук се крие в разглеждането на библията като научен справочник, наръчник, от който посредством сериозно изследване и правилно тълкуване можем да извлечем вярно познание за принципите, според които функционира природата. Оттук нататък ролята на науката е да ни снабди с необходимия фактологичен материал, който да подкрепи изводите, до които вече сме достигнали. Респективно веки факт или теория, която се разминават с картината на света, която сме си изградили въз основа на изследването на библията се определят като „лоша наука.“ Очевидно е, че подобен подход не само омаловажава тежестта на емпиричните факти, но и подкопава стимулите за вглеждане в и изучаване на природата и по този начин самата наука.

Отново в противоречие с твърденията на креационистите класическото християнско (и по-специално протестантско) виждане за връзката между библията и науката никога не е било такова. Още през 1802 г. шотландския професор по геология от университета в Единбург Плейфеър в своята книга „Illustrations of the Huttonian theory of the earth“ отхвърля всяка възможност научни въпроси да бъдат решени чрез позоваване на авторитета на Писанието.

„Геологът, който смята, че е негова работа да обяснява средствата използвани от Безкрайната Мъдрост за установяването на законите, които управляват света горчиво се лъже както по отношение на обекта на своята наука така и относно ограниченията  на своето разбиране.

Авторите на свещеното писание изглежда малко се интересува от древността на земята сама по себе си; нито пък изглежда, че езикът, с който описват възрастта й трябва да бъде разбиран по-буквално от този свързан с нейните форми и движения. Теорията на д-р Хътън стои на същите основи както и системата на Коперник, защото няма причина да предполагаме, че целта на откровението е да даде стандарт на геолога повече отколкото на астронома. Неоспоримо е, че Писанието няма за цел да разрешава физични въпроси или да обяснява нещо, което по никакъв начин не е свързано с морала на човешките действия; и ако, като следствие от тези принцип, не е била направена значителна промяна в тълкуването ние щяхме да продължаваме и до този момент да вярваме, че земята е плоска и че слънцето се върти около нея[24].“

Когато един факт е бил доказван като такъв християните са го приемали с цялата му тежест и, когато това се е налагало, са били готови да адаптират своето виждане за Писанието съобразявайки го с него. В този смисъл те са виждали в науката не враг, а съюзник, който им помага по-добре да разберат Божието откровение. Богословът Арчибалд Александър, президент на Принстън, пише:

„Естествената история, химия и геология понякога са били от голяма помощ за изследователите на библията помагайки им да решат проблеми съдържащи се в текста[25].“

Причината, поради която християните, както учени така и богослови, са били готови да позволят на науката да влияе на тяхното разбиране за вярата е специфичната връзка, която те са виждали между двете. По думите на Чарс Ходж Бог ни е дал не една, а две „книги“ или „откровения“ – библията и природата, които трябва да се четат заедно. 

„Природата е истинско Божие откровение така както и библията; и когато тълкуваме библията чрез науката не просто тълкуваме Божието слово чрез Божието слово. Тъй като този принцип е очевидно верен, той е приеман и използван дори от тези, които без да обръщат внимание на термините на думи го отричат. Когато библията говори за основите или стълбовете на земята или за твърдите небеса, или за обикалянето на слънцето не тълкувате ли вие и всеки разумен човек езика чрез научните факти? В продължение на 500 г. църквата е смятала, че библията учи, че земята стои непоклатима в пространството, а слънцето и звездите се въртят около нея. Науката е показала, че това не е вярно. Ще продължим ли тогава да тълкуваме библията така, че да я накараме да учи лъжите, че слънцето се върти около земята или ще я тълкуваме чрез науката и ще хармонизираме двете? Разбира се, тази истина важи и в двете посоки. Ако библията не може да противоречи на науката и науката не може да противоречи на библията….

Има две злини, свързани с този въпрос, за които ние като християни трябва да внимаваме. Има някои добри хора, които са твърде готови да приемат теориите на учените и да налагат насилствени и неестествени тълкувания на библията, за да приведат в съответствие двете страни. Има други, които не само отказват да приемат мненията на хората, но и самата наука да има някакъв глас относно тълкуването на Писанието. И двете грешки трябва да се избягват[26].“

***

В заключение си струва да обобщим няколко неща.

Първо, понятието креационизъм не следва да бъде разбирано като тясно свързано с научния креационизъм и с неговите специфични учения за млада земя, катастрофизъм, фиксирани видове и т.н. То може да включва много широк спектър от теистични виждания като се започне от теистичната еволюция и се стигне до теорията „ден-епоха“ и рамковата хипотеза[27]. Християните никога не са определяли конкретно едно от тях за единствено вярно и следователно никое не може да служи нито да бъде изисквано като критерий за ортодоксалност.

Второ, въпреки своето име има повече от достатъчно основания научния креационизъм да бъде смятан по-скоро за религия отколкото за наука. Това не означава задължително, че заключенията, до които той достига са неправилни или че изопачава фактите, а единствено, че неговия светоглед е определен на първо място и основно от библията докато науката се използва за доказване на една предварително изградена схема.

Трето, в своята склонност да приема библията като по-добро и сигурно свидетелство за историята и начина на действие на света научния креационизъм лесно може да доведе до мисловна настройка, която подкопава развитието на науката като такава. Наистина, ако библията е по-надежден източник за познание на заобикалящия ни свят логично е да съсредоточим повече внимание върху нейното изучаване отколкото върху директното изследване на този свят с научни методи. За съжаление именно това е тенденцията, която се наблюдава в много евангелски християни.

Четвърто, въпреки своите претенции научния креационизъм не отразява виждането на църквата както за интерпретирането на научните факти така и за взаимодействието между Писанието и науката. Исторически християнството не е виждало особена заплаха в идеята за стара земя, в учението за естествения подбор или дори в еволюционната теория като цяло. В повечето случи то е разглеждало света като Божие откровение, което трябва да се изследва с цел по-доброто разбиране както на Бога така и на Неговото писано слово. Именно този стремеж към синхронизация едновременно е стимулирал развитието на чистата наука и е помагал за по-добра интерпретация на библията. Моето лично мнение е, че колкото по-скоро евангелските християни се върнат към него толкова по-добре. Едва тогава научният креационизъм би могъл наистина да бъде научен.

 

 

Ползвана литература:

1. Бен Хобринк, „Еволюцията, яйце без кокошка,“ Open Doors, 1993

2. Вернер Гитт, „Творил ли е Бог чрез еволюция“, ИК Верен, 1997

3. Джон Стот, „Посланието към римляните: Божията блага вест за света,“ Нов човек, 2004

4. Милърд Ериксън, „Християнско богословие,“ Нов човек, 2000

5. Хенри Морис, „Научен креационизъм,“ Нов Човек, 1995

6. Хенри Морис, „Наука и библия,“ Приятели на България,

7. Asma, Stephen T., Dinosaurs on the Ark: the Creation Museum, Chronicle of Higher Education, 00095982, 5/18/2007, Vol. 53, Issue 37

8. David N. Livingstone, „Darvin’s forgotten defenders: the encounter between evangelical theology and evolutionary thought“ Eerdmens Publshing house and Scottish academic Press, 1987

9. George M. Marsden, „The fundamentalism and the Americam culture,“ Oxford university press, 2006

10.  In the beginning.,  Economist, 00130613, 4/21/2007, Vol. 383, Issue 8525

11. Kenneth J. Collins „The evangelical  moment,“ Baker books, 2005

12. Mark Noll „The Scandal of the Evangelicl mind„, Eermens Publishing compny, 1994

13. Ronald Numbers, „The creationists: the evolution of scientific creationism„, University of California press, 1992

14. „The Genesis debate: three views on the days of creation,“ Cruxpress, 2001 

 Виж също:

1. Основи на християнския възглед за творението от Тодор Велчев

2. Християнски реакции срещу еволюционизма от Стийв Панкрац

3. Произход на видовете според Августин от Алистър МакГраф

---

[1] Цитирано от Ronald Numbers, „The creationists: the evolution of scientific creationism„, University of California press, 1992.

[2] Би било интересно да се проследят зараждащите се връзки между християнските и ислямските антиеволюционисти. Така например през Февруари 2007 американски християни проведоха голяма креационистична конференция в Истамбул, организирана от ислямския автор и писател Мустафа Акиол, който е установил сериозно сътрудничество с влиятелния креационистки Discovery Institute.  

[3] In the beginning.,  Economist, 00130613, 4/21/2007, Vol. 383, Issue 8525

[4] Предложението не настоява за сътворение в 6 буквални дни и дор не споменава думата Бог (заменена с израза „интелигентен агент“), за да се заобиколи Първата поправка. Въпреки изразената подкрепа на президента Буш както и на 45-50 % от американцитеочевидно този опит също, ще както става ясно от решението на делото Kitzmiller v. Dover Area School District

[5] Под евангелско движение тук аз ще се придържам към определението дадено от Kenneth J. Collins „The evangelical moment,“ Baker books, 2005. Полезна допълнителна полезна информация може да бъде намерена в George M. Marsden, „The fundamentalism and the American culture,“ Oxford university press, 2006 и Mark Noll „The Scandal of the Evangelical mind„, Eermens Publishing company, 1994. На тази основа аз определям протестантското движение в България като евангелско. По-нататък в тази статия моите разсъждения засягат в по-голямата си част неговата връзка с научния креационизъм – както в България така и в по-голям мащаб.

[6] Същевременно поне на мен не ми е известна нито една книга издадена на български език посветена на тази тема и застъпваща позиция различна от крайния креационизъм. Изключение прави донякъде Джон Ленокс, който в своята книга „Погребала ли е науката Бога“ (Пансофт, 2008)  признава възможността еваолюцията и Божието творение да не са противоречиви възгледи. Известни алтернативи са споменати в някои трудове по систематично богословие (например в „Християнско богословие,“ на Милърд Ериксън). На българският пазар се появиха също така и някои трудове на Тайяр дьо Шарден, без обаче това да е свързано с християнските издателства в страната.

[7] Наскоро попаднах на дискусия по тази тема в един форум, която напълно ме убеди в горното заключение.

[8] Цитирано от David N. Livingstone, „Darvin’s forgotten defenders: the encounter between evangelical theology and evolutionary thought“ Eerdmens Publshing house and Scottish academic Press, 1987. p.19. Към вече споменатите имена могат да бъдат добавени Бенджмин Силимън (1779-1864) – от 1802 г. завеждащ катедрата по химия и естествена история в Иейл, шведския географ Арнолд Гюот (1807-1884)- председател на катедрата по физическа география и геология в Принстън  и т. н.

[9] Агасис и Доусън са сред първите имена, които креационистите споменават като предшественици на своите идеи. Подобно позоваване обаче едва ли е напълно честно като имаме в предвид, че и двамата отхвърлят буквалното тълкуване на първите глави на Битие и застъпват идеята за стара земя.

[10] Цитирано от Mark A. Noll „The scandal of the evangelical mind“ Eerdmans Publishing company, 1994, p. 180. Виж и цялата глава 7 „Thinking about science,“ която е пряко свързана с темата на настоящата статия

[11] виж George Frederick Wright „The passing of evolution“ in „The fundamentals“ vl. 7, James Orr, „Science and Christian faith,“ in „The fundamentals“ vl. 4;“The early narratives of Genesis“ in „The Fundamentals,“ vl. 6

[12] За подробна история на двете движения виж George M. Marsden, „The fundamentalism and the American culture,“ Oxford university ress, 2006

[13] Тяхната позиция доста прилича на официалното виждане на Римокатолическата църква

[14] Виж  Marsden, цит. съч. гл. 20

[15] Mark A. Noll, цит. съч. стр. 189

[16] както разбира се и нейната вярност, която обаче трябва да се определи на базата на научните факти, а не на начина, по който се тълкуват първите глави на Битие. Б. Б. Уорфийлд много точно формулира това: „Истинският въпрос по отношение на еволюцията не е…. дали старата вяра може да живее с това ново учение…. Можем да бъдем сигурни, че старата вяра ще може не само да живее с, но и да асимилира в себе си всички факти…Единственият въпрос, който остава по отношение на учението на еволюцията е дали то е вярно.“ (цитирано от Noll, цит. съч., стр. 208

[17] Livingstone, цит. съч. стр. 27,44

[18] Виж цитата на Дюфийлд по-горе.  Все пак християните бързо съумяват да се справят и с този проблем – тялото на човек може и да се е появило в резултат на еволюцията, но в него има нещо повече  – „душа“ – което именно го прави човек и която идва директно от Бога. В същия дух пише и авторитетния евангелски учен Д. Стот: „И така, Адам е по-особено Божие творение, независимо дали Бог го е направил  от „пръст от земята“ и после е „вдъхнал в ноздрите му жизнено дихание“, или това е библейксият начин да се каже, че той е бил създаден от вече съществуващия хуманоид. Жизненоважната истина, която не можем да подминем е, че макар и телата ни да свързани с приматите, самите ние в същността си сме свързани с Бога.“ (Д. Стот, „Посланието към римляните: Божията блага вест за света,“ Нов човек, 2004, стр. 171.

[19] Livingstone, цит. съч., стр.  ix

[20] За един обстоен дебат относно тълкуването на Битие 1-2 през църковната история който представя вижданията на различните страни виж „The Genesis debate: three views on the days of creation,“ Cruxpress, 2001

[21] Изключение прави едно консервативно крило на Лютеранската църква в Америка обединено в т. нар. Мисури Синод. Съществуват и други изключения като напр. презвитерианския служител -фундаменталист Хари Римар, който има подобни идеи, макар че силно смекчава своето виждане преди смъртта си.

[22] Законодателствата в Арканзас и Луизиана приемат закони за равноправно изучаване на креацинизма в средните училища, които след това бяха отменени от съда. Роналд Рейгън в своите предизборни речи също така призоваваше за  влизане на креационизма в класните стаи, макар че не успя да изпълни своето обещание, след като беше избран..

[23] Noll, цит, съч., стр. 198-199

[24] Цитирано от Livingstone, цит.цъч., стр. 15

[25] Цитирано от Noll, цит.съч. стр. 182

[26] Цит. от Noll,  цит. цъч., стр. 183-4

[27] Една от най-добрите дискусии между защитници а различни възгледи са представени в „The Genesis debate: three views on the days of creation,“ Cruxpress, 2001 

Други материали:

1. Еволюционизтмът в криза виж също и тук

2. Съвременна апологетика на християнството

3. Еволюция или сътворение: какво казва науката

4. Ватиканът организира конференция, посветена на теорията за еволюцията

5.  Злините на еволюцията

6. Опровергаване на еволюцията от Ванс Феръл