Евангелското виждане за унищожението на душата

ЕВАНГЕЛСКОТО ВИЖДАНЕ ЗА УНИЩОЖЕНИЕТО НА ДУШАТА

от Джеймс И. Пакър

Евангелското движение е определяно по различен начин от различни хора. Аз го определям като религия на тринитарните вярващи в библията, които виждат в христовия кръст единствен източник на примирение с Бога и търсят да споделят своята вяра с другите; и аз отбелязвам, че на запад (да не търсим по-далеч) евангелското движение така както протестантския либерализъм, различните течения в римокатолицизма и източното православие има обособено общностно съзнание. Факторите, които определят това съзнание през миналия половин век са от догматична, поклонничка, апологетичен и активистка природа; печатните издания (книги, списания) които евангелските християни подготвят едни за други; чувството на пълна вярност към библията, нейния Бог и нейния Христос, които евангелските институции култивират; убежденията, че сме застрашени от огромното количество либерални протестанти, римокатолици и секуларизирания американски живот. Те водят до вълнения там където изглежда, че се засягат болезнени въпроси, откъдето се появява едно чувство за предателство и ярост ако се сметне, че определените граници са престъпени. Специфичната корпоративна идентичност на евангелското движение включва една увереност в привилегията и призива, манталитет на хора, които живеят под обсада, ниска точка на кипене при дебат, определено вербално насилие и тенденция да убива собствените си ранени - всичко това смесено заедно.

Мрачната нощ на душата - кн. 2 гл. 14

ГАЛАВА 14

която описва и обяснява последните 3 реда на първата станца.

Този щастлив шанс е бил причината, поради която душата говори в следващите редове както следва:

Вървя напред без да бъда забелязана; сега домът ми е в покой 

Тук е използвана метафора за човек, който, за да може по-добре да изпълни нещо, оставя своята къща и през нощта и тръгва в тъмнината, когато тези, които са в къщата си почиват, така че никой да не може да му попречи. Защото душата трябва да върви напред, за да извърши едно геройско и рядко дело - т.е. да бъде обединена с Божествения Възлюбен - и трябва да остави своята къща, понеже Възлюбения се намира сам и вън, в самота. Поради тази причина невястата желае да Го намери казвайки: „Да ми беше ти като брат, който е сукал от гърдите на майка ми! Когато те намерех вън, щях да те целуна. Да! И никой нямаше да ме презре[1].” За да достигне до това, което желае влюбената душа трябва да направи същото, излизайки в нощта когато всички домашни в нейния дом спят и почиват - т.е. когато ниските стремежи, страсти и желания на душата (които са домашните) са, поради нощта, спящи и почиващи. Когато са будни те постоянно пречат на душата да търси доброто понеже не й позволяват да върви напред в свобода. Те са тези, за които нашия Спасител говори в евангелието, казвайки, че са враговете на човека (Матей 10:36). И така техните действия трябва да бъдат приспани в тази нощ, за да може накрая те да не препятстват душата в нейното преследване на свръхестествени благословения на единението с Божията любов, защото, докато са живи и действени  това не може да стане. Защото всичко, което правят и всички техни движения по-скоро спъват отколкото помагат на душата в приемането на духовните благословения на единенията с любовта понеже всяка естествена способност е безсилна по отношение на свръхестествените благословения, които Бог, чрез Своето Собствено впръскване, дава пасивно на душата, тайно и в тишина. И така, необходимо е всички способности да приемат това впръскване и за да го приемат те трябва да бъдат пасивни и да не следват своите собствени зли действия и низки склонности.

Пророчествата за възстановяването на Израел

 

ДАЛИ ПРОРОЧЕСТВАТА ЗА ВЪЗСТАНОВЯВАНЕТО НА ИЗРАЕЛ СЕ ИЗПЪЛНЯВАТ ДНЕС?

от Уилям Хендриксън

Сред християни от различни църкви е доста популярно виждането, че скорошното връщане на много евреи в Палестина и тяхното установяване като независима държава през 14 май 1948 г. е изпълнение на пророчество[1]. Това мнение с много големи различния в детайлите е обобщено накратко в следните 12 точки. Нека още от самото начало да кажем , че това не е мнението на автора и след като е представено ще бъде оборено точка по точка.

Кой е Израел

КАКВО ОЗНАЧАВА ИЗРАЕЛ?

според Писанието какво означава „Израел?” Вярно ли е, че благословенията обещани на Израел са за евреите, а не за църквата?

от Уилям Хендриксън

Скорошна публикация в едно религиозно списание твърдеше следното: „Очевидно е, че няма основание да говорим за църквата като за Израел.”

Подобно изказване трудно би се приело преди време. В един докторат от преди доста години автора цитираше множество източници от различен вид и от различни автори, за да докаже своето твърдение.

Има ли някаква истина в това? Наистина има някаква, но твърдението трябва да бъде внимателно квалифицирано. Вярно е, че е погрешно да идентифицираме Израел, т.е. евреите, виждани както етническа общност, с видимата църква от новата диспенсация или пък с невидимата църква от някоя или от двете диспенсации. Има твърде много пасажи в СЗ, в които термина Израел се отнася до евреите като нация, хора или теокрация. Ние четем, че децата на Израел роптаели срещу Мойсей и Аарон в пустинята (Изход 16:2); че хората от Израел били преброени (Изх. 30:12), че хората от Израел били накарани да пият водата от стрития на прах златен телец (Изход 32:20); че децата на Израел доброволно пожертвали на Йехова (Изх. 35:29); че Господ е дал своите съдби и заповеди на Израел (Псалм 147:9) и т.н. СЗ съдържа Божествени обещания, които в своето буквално приложение са били насочени към израелтяните т.е. към евреите. Благословения от временен характер са обещани на Авраам, например: „На теб ще дам тази земя” (Бит. 12:7). Също така, обещанията за връщането на Израел от плена са изречени и изпълнени буквално както вече беше казано.

Татуировките

ТАТУИРОВКИТЕ СТАВАТ ОБЩОПРИЕТИ 

От Тим Кийл 

Ако се разхождате през центъра на Канзас сити вероятно няма да се изненадате да видите студиото на Дени за татуировки. Все пак тога е граничен квартал където може да очаква да има нещо подобно. Това, което може да Ви изненада е, че някои от клиентите на Дени Кобсанцев са университетски професори на средна възраст.

Кобсанцев, наричан от всички шепнещия Дени (заболяването трахеотомия му е донесло неговия тих, дрезгав глас) казва, че в момента „шари” професори по логика, математика, журналистика и статистика - едва ли типични представители на раздразнителните хора, които обикновено се свързват с татуировките. Според Кобсанцев вече не съществува „обичайна” тълпа. Неговия магазин привлича хора от целия град и от всички сфери на живота. Хората идват, за да се татуират по най-различни причини.  

Амилениална есхатология

АМИЛЕНИАЛНАТА ЕСХАТЛОГИЯ

интервю с Ким Ридълбергер

1. Вие говорите за есхатологията като за лично хоби, но за мнозина тя изглежда е въпрос пряко свързан със спасението. Как изглежда виждането на един здрав християнин за есхатологията? Каква част от нашето време и внимание следва да й бъде посветено?

Е, за мен есхатологията не е толкова лично хоби колкото професионален интерес - интерес, който имам от известно време. Не, никоя есхатология няма да определи къде ще прекарам вечността  - това зависи от взаимоотношенията ми с Исус Христос. Но тъй като библията (особено Новия завет) казва много за есхатологията аз не симпатизирам на тези, които  се нарича „пан-милениалисти” и които не приемат никаква определена есхатологична позиция и твърдят, че нещата ще станат ясни накрая. Разбира се, нещата ще се случат според Божия план и цел, но тъй като есхатологията е важна част от учението на библията християните са задължени да направят някакво усилие да четат и да изследват нещата свързани с нея така както изследват и другите части на християнското учение.

Писмото към църквата в Пергам

 

ПИСМОТО КЪМ ЦЪРКВАТА В ПЕРГАМ 

Откровение 2:12-17 като ключ за разбиране на основните послания на книгата

от Радостин Марчев (2008 )

Текстът от Откровение 2:12-17 ни представя посланието към църквата в Пергам. На свой ред то е част от една по-широка секция в книгата Откровение наричана често “посланията към седемте църкви,” която обхваща 2:1-3:22 (или по-точно 1:9-3:22 като 1:1-8 представлява въведение в цялата книга). В нея Йоан получава едно видение касаещо 7 определени (и действително съществуващи) църкви в мала Азия и му е заповядано да напише и изпрати писмо към всяка една от тях. Пергам е третата от тези църкви, до които пророкът пише.

Пет течения в появяващата се църква

ПЕТ ТЕЧЕНИЯ В “ПОЯВЯВАЩАТА СЕ ЦЪРКВА”

Анализ на ключовите елементи на най-противоречивото и погрешно разбирано движение в църквата днес

от Скот МакНайт

 

Казва се, че появяващите се християни изповядват своята вяра подобно на традиционните - като се има в предвид, че публично те говорят неща, които всъщност не вярват. Те пият подобно на южните баптисти - т.е., да вземем назаем думите на Мрк Твен, те са въздържатели, когато това е разумно. Те говорят като католици - т.е. ругаят и използват грозни думи. Те евангелизират и богословстват като реформирани - т.е. рядко евангелизират и все пак богословстват през цялото време. Те се покланят като харизматици - т.е. с цялото си тяло, някои части, от което са татуирани. Те гласуват като епископални - т.е. те ядат, пият и спят на лявата си страна. И те отричат истината - т.е. носят малко копие на Дерида в своите миришещи на цигарен дим и бира раници.

Мрачната нощ на душата - кн. 2 гл. 13

ГЛАВА 13

за други възхитителни резултати, които са изработвани в душата от тази мрачна нощ на съзерцание

Този вид възпламеняване ще ни покаже някои от възхитителните резултати, които тази мрачна нощ на съзерцанието изработва в душата. Понеже в определено време, както току що казахме, душата бива осветлена и светлината свети в тъмнината.[1] Този мистичен интелект тече в умът и волята остава суха - аз имам в предвид без действително единение с любовта, с едно спокойствие и простота, които са толкова деликатни и възхитителни за сетивата на душата, че не могат да бъдат наречени с никакво име. Така Божието присъствие е усещано един път по един начин друг път по друг.

Нужна ли е църковната история?

НАИСТИНА ЛИ ТРЯБВА ДА ЧЕТА ЦЪРКОВНА ИСТОРИЯ?

интервю с Томас Оден

В. Защо е важно да се четат църковните отци?

О. Повечето от текстовете в библията са били многократно и изчерпателно коментирани през първия век на християнската история. През този период както свещеници така и миряни усилено са изучвали библията. Проповядването е било основано върху СЗ и апостолското свидетелство. На практика, по-голямата част от моделите за проповядване в наше време са рефлексии на предишни модели на проповядване. Дори ако тези хора не са имали някаква особена мъдрост (каквато аз вярвам, че те са имали) те със сигурност са оказали голямо влияние върху нас. Това определено е една причина да ги изучаваме.