ново в блога

– СТАТИЯ          – КНИГА       - АУДИО И ВИДЕО     – САЙТ
ПРОТИВ ЕРЕСИТЕ ОТ ИРИНЕЙ ЛИОНСКИ – КНИГА 2

- Загадката на вярата от проф. Н.Т.Райт

- Mълчаливите и покорни жени от Радостин Марчев

-Против ересите, книга 3, глава 2 от Ириней Лионски

- Хартфортска декларация

-The Faraday Institute for Science and Religion- сайт посветен на връзката между наука и вяра – някои материали определено заслужават внимание- Неофициален, но доста богат сайт на  д-р Н. Т. Райт

- Q gethering – ежегодно събиране на църковни и културни водачи. Свободен достъп до материалите от конференциите.

- Cultivating a Healthy Marriage от Тимъти и Кати Келър

- Overcoming the Faith and Science Divide от Alister McGrath

-Нанси Мърфи и Джефри Шлос за науката и вярата

- Scot McNight, Did Jesus Preach the Gospel? – Какво е благовестието и неговото съдържание?

- Professor Alister McGrath – The 2009 Gifford lectures: A fine tuned universe: science, theology and the quest for meaning (английски – пълен достъп в pdf формат)

- Ben Witherington III. New Testament History: A Narrative Account (пълен достъп – английски)

Бисери, бисери

УКРЕПВАНЕТО НА ХРИСТИЯНСТВОТО – ПЪРВА ГРИЖА НА ДС

Кирил Котов, бивш водещ офицер от ДС, който е вербувал трима-четирима от сегашните митрополити за Държавна сигурност (ДС), разказа в предаването „Тази неделя“ по bTV, че службите са ги търсили с цел укрепване на християнството у нас. “Основните аргументи бяха, че трябва да се подпомогне Църквата да работи по-активно. По това време имаше опити на външни псевдорелигиозни центрове да проникнат у нас. Тези вербувани митрополити не са работили срещу Църквата. Те имаха за задача да активизират религиозната дейност в своята епархия. Друга тяхна задача беше да намерят подходящи младежи и да ги отведат да станат монаси”, разказва офицерът от запаса. (виж ТУК)

Против ересите 3-2

ПРОТИВ ЕРЕСИТЕ

Книга 2

Глава 2
Етретиците не следват нито Писанието нито традицията

от Ириней Лионски

Реформирана и винаги реформираща се

Връзката между Божието царство и Църквата винаги е двустранна. От една страна Божието царство винаги поставя границите, според които църквата бива съдена.  От друга страна Божието царство дава на Църквата цялото й божествено съдържание. Всичко, което е проблематично за църквата произлиза от тази двойнственост: това е божията Църква, където работи и действа възкръсналият Господ и това е човешката църква, която постоянно трябва да бъде освобождавана от отстъплението и суеверието, от своята себеправедност и упорство. Отново и отново Църквата е изкушавана да стане една твърде религиозна и ревностна институция за пропагандиране на праведност, в която свободата на благовестието е заменено за робството на закона под една или друга форма. Църква, която става край за самата себе си и постановява своя собствен закон или охладнява чрез външни формалности е в опасност да стане отстъпила църква. Поради тази причина Бог постоянно повдига вражда срещу Църквата заради Църквата. Ecclesia simper reformanda est.

Проф. К. Е. Скидсгаард

Дания

Против ересите 3-1

ПРОТИВ ЕРЕСИТЕ

Книга 3

Глава 1

от Ириней Лионски

Апостолите не  започнали да проповядват евангелито и не записали нищо докато не били надарени с дарби и сила от Светия Дух. Те проповядвали само един Бог, Създател на небето и земята.

Загадката на вярата

ЗАГАДКАТА НА ВЯРАТА

от Н. Т. Райт

Смъртта на Исус е централна за целия Нов Завет и за повечето версии на християнството от неговото до нашето време. Това неизбежно прави темата едновременно по-трудна и по-важна, по-противоречива и по-вълнуваща.
Пристъпвам към въпроса с 4 встъпителни забележки: две за контекста, в който трябва да разглеждаме Исус и две за действието на устната традиция.

Мълчаливите и покорни жени

МЪЛЧАЛИВИТЕ И ПОКОРНИ ЖЕНИ

опит за исторически и егзегетичен анализ на 1 Коринтяни 15:34-35 и 1 Тимотей 2:11-15

от Радостин Марчев

Въведение

1 Коринтяни 14:34-35 и 1 Тимотей 2:11-15 са двата единствени текста в Новия Завет, които изрично забраняват на жената да говори/поучава и да заема ръковдни длъжности. Това се обяснява с твърдението, че мъжът и жената са създадени от Бога различни и че тези разлики на свой ред определят различните роли, които те са предназначени да изпълняват допълвайки се по този начин един друг[1]. Всеки път когато жената реши да “играе” роля, за която не е била създадена последиците са лоши защото тя не й присъща.

Оттук нататък обаче вижданията на привържениците на това разбиране значително се различават помежду си[2]. Какво точно забранява Павел в тези стихове? Дали той говори единствено за църквата или за ролята на жената във всяка сфера? Може ли да поучава като преподавател в семинария или чрез свои книги? Допустимо ли е тя да ръководи мъже в някоя светска професия? Дали не трябва да говори изобщо в църква или апостолт й забранява единствено да поучава мъже? Дали причината за това ограничение е, че жените по своята природа са по-податливи на заблуда от мъжете (виж 1 Тимотей 2:14)?

Единственият начин да отговорим на тези въпроси е да като формираме някакво мнение за това какво казват стиховете, за които говорим. Начинът, по който това трябва да стане е чрез внимателното им разглеждане в непосредствения контекст, в който се появяват и в по-широкия контекст на посланията към коринтяните и на пастирските послания (1 и 2 Тимотей и Тит) както и от това, което научаваме за тези църкви от други новозаветни текстове. По-нататък ние трябва да отговорим на въпроса има ли някаква конкретна причина провокирала Павел да напише тези наставления. Правейки това ние трябва да държим сметка за останалите видове контекст, които могат да ни помогнат – например историческия (който както ще видим ще се окаже изключително полезен). На последно място е необходимо да се опитаме да хвърлим един мост между “тогава” и “сега” т.е. да кажем как това, което Павел пише преди 2000 години към църквите в Коринт и Ефес може да бъде приложено към нашите църкви днес.

Докетизма като начин за премахване на „глупостта“ на кръста

РАЗПЯТИЕТО

в древния свят и глупостта на посланието на кръста

от Мартин Хенгел

Глава 3

Докетизма като начин за премахване на „глупостта” от кръста 

2011 in review

The WordPress.com stats helper monkeys prepared a 2011 annual report for this blog.

Here’s an excerpt:

The concert hall at the Syndey Opera House holds 2,700 people. This blog was viewed about 32 000 times in 2011. If it were a concert at Sydney Opera House, it would take about 12 sold-out performances for that many people to see it.

Click here to see the complete report.

Проповядването на Божията свободна благодат

ПРОПОВЯДВАНЕТО НА БОЖИЯТА СВОБОДНА БЛАГОДАТ

от Карл Барт

Думите „свободна благодат” чрез самата си подредба от началото до края не показват нищо друго освен природата на Този, Когото Писанието нарича „Бог.” Той е субектът на „могъщите дела,” за които Светото Писание дава директно, автентично и цялостно свидетелство и в празнуването и проповядването на които християнската Църква намира своята основа за съществуване. Изразът, който е използван в шестата точка на Брeменската декларация „проповядване на Божията свободна благодат” не означава нищо друго освен това, което Римляни 1:1 нарича накратко „благовестието от Бога.” Самият Бог, единственият истински Бог, Който говори чрез пророците и апостолите е свободна благодат. И понеже свободната благодат е нещо радостно, проповядването, за което Бог е определил пророците и апостолите, проповедта на християнската Църква, е благовестие, радостна вест.

Хартфортска декларация

ХАРТФОРТСКА ДЕКЛАРАЦИЯ

Хартфортската декларация е резултат от една конференция проведена в Семинарията Хртфорт на 24-26 Януари 1975. 20 от участниците в срещата подписват предложения за обсъждане текст: PeterBerger, Professor of Sociology at Rutgers University and a member of THEOLOGY TODAY’s Editorial Council, and Richard John Neuhaus, Lutheran pastor of the Church of Saint John the Evangelist in Brooklyn. Elizabeth Ann Bettenhausen, Department of Church and Society, Lutheran Church in America; William Sloane Coffin, Jr., chaplain at Yale University; Avery Dulles, Catholic University of America; Neal Fisher, United Methodist Board of Global Ministries; George Forell, University of Iowa; James Gettemy, President of the Hartford Seminary Foundation; George Lindbeck, Yale University; IIeana Marculescu, Union Theological Seminary, New York; Ralph McInerny, University of Notre Dame; E. Kilmer Meyers, Bishop of the Protestant Episcopal Diocese of California; Richard J. Mouw, Calvin College; Carl Peter, Catholic University of America; Alexander Schmemann, Eastern Orthodox Seminary; Gerard Sloyan, Temple University; Lewis Smedes, Fuller Theological Seminary; George H. Tavard, Methodist Theological School; and Robert Wilken, University of Notre Dame. Освен тях още 8 души, които не присъстват на заседанията  добавят своите имена: Stanley Hauerwas, University of Notre Dame; Fr. Thomas Hopkao, St. Vladamir’s Orthodox Seminary; E. Kilmer Meyers, Bishop of the Protestant Episcopal Diocese of California; Randolph W. Nugent, United Methodist Board of Global Ministries; Nathan A. Scott, University of Chicago Divinity School; Bruce Vawter, DePaul University; and John D. Weaver, Director of Planning for the Protestant Episcopal Diocese of California.

ПРИЗИВ ЗА БОГОСЛОВСКО УТВЪРЖДАВАНЕ